килик
кн. мизинец
қилиқ
разг. 1. поступок; выходка; проделка; 2. манера; ~и хунук а) недостойная выходка; неприятная манера; б) кривляние, ломание
килик
кн. мизинец
қилиқ
разг. 1. поступок; выходка; проделка; 2. манера; ~и хунук а) недостойная выходка; неприятная манера; б) кривляние, ломание