хариф
кн. 1. старый, дряхлый; 2. выживший из ума (от старости) кн., см. тирамох
ҳариф
1. соперник, конкурент, противник; 2. партнёр, товарищ, собеседник
хариф
кн. 1. старый, дряхлый; 2. выживший из ума (от старости) кн., см. тирамох
ҳариф
1. соперник, конкурент, противник; 2. партнёр, товарищ, собеседник