разрыв
м 1. (по знач. гл. разорвать 4) кандан(и), катъ кардан(и); (по знач. гл. разорваться) даридан(и), таркиш, кафидан(и), катъшавӣ; разрыв дипломатических отношений кандани муносибатҳои дипломата; разрыв снаряда кафидани тири тӯп; разрыв сердца кафидани дил; между ними произошёл разрыв алоқаи байни онҳо қатъ шуд 2. таркиш, роғ, чок, сӯрох, рахна; разрыв линии фронта рахнаи хатти фронт 3. фарқ, тафовут; разрыв между мечтой и действительностью фарқи байни орзую ҳақиқат <> разрыв трава бот. ҳазориспанд, меҳригиёҳ, гиёҳи калъакушо