.
c русского с таджикского

разрыв

м 
1. (по знач. гл. разорвать 
4) кандан(и), катъ кардан(и); 
(по знач. гл. разорваться) даридан(и), таркиш, кафидан(и), катъшавӣ; 
разрыв дипломати­ческих отношений кандани муносибатҳои дипломата; 
разрыв снаряда кафидани тири тӯп; 
разрыв сердца кафидани дил; 
между ними произошёл разрыв алоқаи байни онҳо қатъ шуд 
2. таркиш, роғ, чок, сӯрох, рахна; 
разрыв линии фронта рахнаи хатти фронт 
3. фарқ, тафовут; 
разрыв между мечтой и действительностью фарқи байни орзую ҳақиқат <> разрыв трава бот. ҳазориспанд, меҳригиёҳ, гиёҳи калъакушо