проронить
сов. что 1. с отриц. со словами «звук», «слово» гуфтан, сухан кардан, гап (ҳарф) задан; не проронить ни слова як калима ҳам нагуфтан (гап назадан) 2. (пропустить) ба гапи (ба сухани) гуфташуда диққат (аҳамият) надодан <> не проронить слезы, не проронить [ни] слезинки заррае ҳам нагиристан, як қатра ашк нарехтан