преследование
с 1. (по знач гл. преследовать) таъқиб, таъқиб кардан(и), дунболагирӣ; поида гаштан(и); преследование врага таъқиби душман; мания преследовани я васвасаи (савдои) таъқиб 2. юр. тафтиш кардан(и); возбудить против кого-л. судебное преследование ҷинояти касеро тафтиш кардан; ба суд додан