постоять
сов. 1. [муддате] истодан, мондан, будан; мы постояли с час мо қариб як соат истодем; полк постоит здесь ещё с неделю полк дар ин ҷо боз қариб як ҳафта меистад 2. повел. постой(те) разг. 1) сабр кун(ед), шитоб накун(ед), андак ист(ед); 2) в знач. вводн. сл. постой(те) ист(ед), исто; иостой, я вспомнила исто, ба ёдам омад 3. за кого-что талош кардан, мудофиа (ҳимоя, муҳофиза) кардан, нигаҳбонй кардан; -ять за свободу озодиро ҳимоя кардан 4. за чем с отриц. разг. хасисӣ (талош) накардан, дареғ надоштан; за ценой я не постою ман барои нархаш талош намекунам