.
c русского с таджикского

завеять

I сов. что (засыпать, занести) рӯпӯш кардан, пӯшидан; 
вьюга завеяла все следы бӯрон ҳама пайҳоро барҳам дод (пӯшонд)
II сов. (начать веягпь) ба боддиҳй сар кардан, ба вазиш сар кардан