ворона
ж 1. зоғи ало, калоғ 2. перен. разг. (зевака) даҳаньяла <> ворона в павлиньих перьях зоғи товуетарош; белая ворона зоғи ало; ни павани на шайхи мазор, на Дузди бозор; считать ворон 1) даҳаньяла будан; фурсат аз даст додан 2) бекор гаштан, танбалӣ кардан; пуганая ворона [и] куста боится посл. я морғазида аз ресмони ало метарсад; сокол с места, <> на место посл. зоғ ба ҷои Шоҳин нишаст; ворона гов хесту гӯсола хобид